История на ваксинацията

Произход на ваксинацията

Ваксините се използват от повече от 200 години, откакто през 1796 г. е разработена първата ваксина за предпазване от едра шарка — болест, причинила смъртта на почти половината от общия брой заразени и нанесла сериозни поражения на човешката цивилизация. 

Преди разработването на ваксината хората са разчитали на процес, наречен вариолация — поставяне под кожата на малко количество вируси (съдържащи се в материя от рани от дребна шарка) от прекарали болестта пациенти. Вариолацията е пренесена в Европа от Азия и Африка, където се е използвала в продължение на стотици години, но при този процес е имало риск от заразяване на човека с болестта, от която е трябвало да го предпази. Разработването на ваксина, която е по-безопасна и по-ефективна, означава, че хората могат да бъдат защитени срещу едра шарка без заплаха от развитие на заболяването.

При ваксината срещу дребна шарка, за да се предпазят хората от болестта, без да се рискува те да я развият, се използва тъкан от рана от кравешка шарка - много по-малко опасно заболяване, свързано с дребната шарка. Ваксината срещу едра шарка е жива атенюирана ваксина, която използва по-слаба версия на причиняващ болест микроб/вирус, за да имунизира хората срещу него.

Едва през 20-и век кампанията за ваксиниране в световен мащаб доведе до ликвидирането на едрата шарка през 1980 г. Широкото разпространение на ваксинацията означава, че болестта, която само през 20-и век е причинила смъртта на стотици милиони хора, вече не представлява риск за човешкото здраве и не се предава никъде по света. Последният случай при човек е открит през 1978 г. Дребната шарка е първата и единствена човешка болест, която е ликвидирана. 

Един век на открития

След разработването на ваксината срещу дребна шарка учените започват да проучват възможността за използване на ваксинацията за защита от други заболявания. През следващите сто години учените разработиха методи за предотвратяване на болестта бяс след контакт с нея по метод, подобен на този, използван за ваксината срещу едра шарка. Учените също така успешно идентифицираха щам на бактерии, който причинява дифтерия — жизненоважна стъпка при разработването на ваксина срещу заболяването. 

В края на 19-и век учените откриват, че бактерии, убити с топлина или по химичен път в лаборатория, все още могат да предизвикат реакция на имунната система. През 1896 г. са разработени първите инактивирани ваксини за предпазване на хора от заразяване с бактерии на тиф и холера. 

Ваксинацията в съвременната ера

Смята се, че пандемията от испански грип през 1918 г. е отнела живота на до 50 милиона души по целия свят. По време на пандемията бяха проведени много научни изследвания за разработване на ваксина срещу грип. Въпреки това, поради липсата на разбиране за болестта (за дълго време се считаше, че е причинена от бактерии), първата ваксина срещу грип е одобрена за употреба едва през 1945 г.  Ваксината успешно използва инактивирани грипни вируси, което „научава“ организма да се бори с вируса. Докато предишните инактивирани ваксини са били насочени срещу бактерии, противогрипната ваксина е първата инактивирана ваксина, която предпазва от вирус. Оттогава всяка година се разработва актуализирана ваксина срещу грип, за да се подпомогне защитата от заболяването на ниво общност. 

През 20-те години на миналия век учените откриват, че добавянето на определени вещества към ваксините може безопасно да засили имунния отговор на организма. Откриването на помощни вещества е пробив, който води до подсилване на първата ваксина за магарешка кашлица с алуминиеви соли през 1932 г. Алуминиевите соли все още се използват като помощни вещества в някои съвременни ваксини.

Постиженията, довели до успешна ваксина срещу грип, доведоха и до откриването от учените на ваксина срещу полиомиелит — заболяване, за което се смята, че е причинило смъртта на над 2 милиона души в Европа и увреждания на милиони други, преди ваксината да доведе до премахването му в Европа. Тази инактивирана ваксина е приложена за първи път в големи количества през 1954 г. в Съединените щати. Днес ваксината за полиомиелит е включена в графиците за ваксиниране на децата в цяла Европа и по целия свят, за да се гарантира, че всички деца са защитени. Благодарение на кампаниите за масова ваксинация на територията на Европа този регион е обявен за свободен от полиомиелит през 2002 г. 

През 1963 г. е разработена ваксина срещу морбили, друга основна причина за смърт и инвалидност през целия живот в Европа. Оттогава, тъй като ваксината е въведена в националните схеми за ваксинация в цяла Европа и в целия свят, броят на случаите на морбили е спаднал драстично, а въздействието на болестта е намаляло значително. Въпреки това все още се появяват огнища на заболяването, което показва колко е важно да се поддържат усилията за ваксиниране. 

Задълбочаване на разбирането

С подобряването на нашето разбиране за имунната система, болестите и генетиката през втората половина на ХХ век учените откриха нови начини да ни помогнат да се защитим от болести. През 60-те години е открит протеинът, който позволява на вируса на хепатит В да причини заболяване. С помощта на това откритие през 1981 г. е разработена първата протеин-базирана ваксина срещу вирус, която използва малка част от вируса, за да научи организма как да се бори с болестта.
През 1972 г. ваксините с вирусен вектор са успешно приложени в лабораторни условия за първи път, въпреки че ще изтекат почти 50 години до одобряването на ваксина с вирусен вектор за хуманна употреба с цел предотвратяване на ебола.  

През 60-те години на ХХ в. иРНК (информационна рибонуклеинова киселина) е открита за първи път. иРНК, подобно на ДНК, е част от кодиращата система, която участва в производството на протеини. През следващите няколко десетилетия учените проучват как иРНК може да се използва за предотвратяване на заболявания. Едва десетилетия по-късно е открит ефективен метод за доставяне на иРНК в организма. иРНК ваксини срещу грип са тествани през 90-те години на миналия век, а през 2013 г. са тествани потенциални ваксини срещу бяс. Едва по време на пандемията от COVID-19 допълнителното финансиране, безпрецедентното международно сътрудничество и подновените усилия доведоха до пускането на първите иРНК ваксини. 

Основи за бъдещето

Ваксинацията в съвременната си форма съществува от поколения, като значително намалява пораженията, които предотвратимите чрез ваксинация болести нанасят на хората, семействата и общностите по света. Вече разполагаме с ваксини срещу много инфекциозни заболявания и дългата история на научноизследователската и развойната дейност означава, че поуките, извлечени в продължение на повече от 200 години, продължават да допринасят за бъдещото развитие. 

 

1796 г. — Първата ваксина в историята

Жива атенюирана ваксина, която използва тъкан от рани от кравешка шарка, за да предпази хората от по-опасната едра шарка.

1896 г. — Първата инактивирана ваксина

Разработени са първите инактивирани ваксини за предпазване на хора от тиф и холера. 

1932 г. — Първата ваксина с адюванти 

Създадена е ваксина за магарешка кашлица. След откриването на помощните вещества през 20-те години на миналия век, това е първата ваксина, която съдържа алуминиеви соли за повишаване на имунния отговор на организма. 

1946 г. — Първата противогрипна ваксина

Ваксината срещу грип е първата инактивирана ваксина, която защитава срещу вирус. Оттогава всяка година се разработва годишна ваксина срещу грип.

1952 г. — Първата ваксина срещу полиомиелит

Учените откриват ваксина срещу полиомиелит — заболяване, за което се смята, че е причинило смъртта на над 2 милиона души в Европа и увреждания за цял живот на милиони други.

1961 г. — Открита е иРНК

Учените откриват иРНК, което отваря път към нови видове ваксини.

1963 г. — Първата ваксина срещу морбили

Открита е ваксина срещу морбили, основната причина за смърт и инвалидност в Европа.

1972 г. — Пробив във ваксинацията с вирусен вектор

Учените успешно доказват потенциала на използването на безвреден вирус за доставяне на инструкции до тялото. 

1980 г. — Изкореняване на едрата шарка

Световна кампания за ваксиниране води до изкореняване на едрата шарка, която до момента е единствената изцяло унищожена човешка болест. 

1981 г. — Първа ваксина на протеинова основа

Разработена е първата ваксина, която използва части от вирус. 

2002 г. — Обявено е, че в Европа вече не се среща полиомиелит 

Широката ваксинация срещу полиомиелит слага край на болестта, причинила смъртта на милиони хора и оставила милиони други с трайни увреждания. 

2006 г. — Ваксина срещу HPV 

Разработена е първа ваксина срещу HPV — вирус, който може да причини шест вида рак, включително рак на маточната шийка и ракови заболявания на ануса, и е свързан с десетки хиляди случаи на рак при мъжете и жените в цяла Европа всяка година. 

2019 г. — Първата ваксина с вирусен вектор

Първата ваксина, която използва безвреден вирус, за да достави инструкции на организма, е одобрена за защита срещу ебола повече от 40 години след като идеята е представена за първи път. 

2020 г. — Първата иРНК ваксина

Почти 60 години след откриването на иРНК и след десетилетия на научни изследвания, първата иРНК ваксина е пусната в борбата с пандемията от COVID-19.