Как действат ваксините

Ваксините действат, като обучават имунната система как да се бори с дадено заболяване, в случай че някога влезе в контакт с него. Това значително намалява риска от тежко разболяване или разпространение на болестта сред други хора. Ваксините могат да предпазват от една или повече болести. Понякога няколко ваксини могат да се прилагат наведнъж, за защита от няколко заболявания.

Ваксините могат да предпазват или от една, или от множество болести. Понякога няколко ваксини могат да се прилагат наведнъж, за защита от няколко заболявания.

Повечето ваксини съдържат отслабен или инактивиран щам на вирус или бактерия, или малка част от тях, наречена антиген.

Когато човек се ваксинира, имунната му система разпознава антигена като чужд. Това активира имунните клетки да произвеждат антитела и да създадат памет за вируса или бактерията. 

По-късно, ако лицето влезе в контакт с действителния вирус или бактерия, имунната му система ще си спомня за него и съответно ще произведе необходимите антитела, което бързо ще активира правилните имунни клетки, за да убие вируса или бактерията. Това помага за защита срещу заболяването.

За разлика от ваксинираните, хората, които придобиват имунитет чрез заразяване с действителното заболяване, могат да го разпространят сред други хора и да се изложат на риск от сериозни усложнения от болестта.

How vaccines work
1. Ваксината съдържа антиген. 2. След ваксиниране имунната система реагира на антигена и се учи да се бори с него. 3. При заразяване с действителното заболяване, лицето е защитено, тъй като имунната система си спомня как да реагира.

Защита

Различните ваксини предизвикват различни нива на защита. Продължителността на защитата варира в зависимост от заболяването. Някои ваксини могат да предпазват от заболяване само за кратък период от време и може да са необходими бустерни дози; при други имунитетът може да бъде за цял живот.

Ваксинацията предпазва не само хората, които са ваксинирани. Тя също така косвено предпазва неваксинираните хора в общността, като намалява риска от излагане на инфекция. Това се нарича „колективен имунитет“ (също „стаден имунитет“).

Компоненти

В допълнение към един или повече антигени могат да бъдат добавени и други компоненти, които да помогнат за поддържане на стабилността и ефективността на ваксината. Регулаторните органи гарантират, че всички тези съставки са безопасни.

Съставките включват:

  • стабилизатори: поддържат стабилността на компонентите на ваксината;
  • адюванти: подобряват имунната реакция към ваксината чрез усилване, ускоряване и поддържане на реакцията за по-дълго време — пример за това е алуминият;
  • помощни вещества: това са неактивни съставки, като вода или натриев хлорид (сол), както и консерванти или стабилизатори, които помагат на ваксината да остане непроменена по време на съхранение, като я запазват активна.

При някои видове ваксини е възможно също наличието на незначителни количества от други вещества, използвани в производствения процес, например яйчен албумин (протеин в яйцата) или неомицин (вид антибиотик). Ако тези вещества могат да причинят реакция при чувствителни или алергични лица, тяхното наличие се декларира в информацията за здравните работници и пациентите.

Видове ваксини

Ваксините на основата на протеини съдържат малки парченца от вирус или бактерия, които не са опасни, но помагат на имунната система да разпознава и да се бори с действителната инфекция. Ваксините срещу грип, тетанус и магарешка кашлица са примери за този тип ваксини и се използват от много години.

Тези лабораторно произведени протеини само стимулират имунната система и не причиняват заразяване или разболяване.
Протеин-базираните ваксини често съдържат вещества, наречени адюванти. Те усилват имунния отговор на ваксината и увеличават защитата.
 

Ваксините с иРНК и тези с вирусен вектор съдържат инструкции за човешките клетки с указания как да произведат антигенния протеин. Тези инструкции идват в една от двете форми - или като молекула, наречена информационна рибонуклеинова киселина или иРНК, или като безвреден вирус, който носи генетична информация.

Когато дадено лице получи един от тези видове ваксини, неговите клетки следват тези инструкции и след това произвеждат антигенния протеин, който имунната система разпознава като чужд, активира имунните клетки и създава антитела.

Първите четири ваксини срещу COVID-19, разрешени в ЕС, бяха с иРНК или ваксини с вирусен вектор.
 

Inactivated vaccines contain viruses that have been inactivated (killed) in a lab using heat or chemicals.

Inactivated viruses cannot reproduce themselves or cause illness but can still produce an immune response in the body. When a person receives an inactivated vaccine, their immune system identifies the inactive viruses as foreign. This teaches the body to produce antibodies to fight the viruses off.

Live attenuated vaccines contain live viruses or bacteria that have been weakened  by changing their DNA or by selecting weakest viruses or bacteria to include in the vaccine.

Weakened viruses and bacteria in live attenuated vaccines cannot cause disease but they can still produce an immune response in the body. When a person receives a live attenuated vaccine, the immune system identifies the weakened bacteria or viruses as foreign. This teaches the body to produce antibodies to fight off the bacteria or viruses. 

Live attenuated vaccines produce a strong immune response that can last a long time. This means that fewer doses may be needed than for other types of vaccine.

Common live attenuated vaccines are the measles, mumps and Rubella (MMR) vaccine and the chickenpox vaccine.

The first vaccine ever developed was a live attenuated vaccine. This was a vaccine against smallpox, developed in 1798. Live attenuated vaccine technology is still used today in modern vaccines such as those for measles, chickenpox and yellow fever. 

Toxoid vaccines contain toxins that have been inactivated and are therefore no longer toxic.

Toxins are chemicals produced by bacteria and that can cause some diseases, such as tetanus and diphtheria. 

Toxoids are made in the lab by deactivating disease-causing toxins, using chemicals or heat.

Inactivated toxins in toxoid vaccines cannot cause illness but they can still produce an immune response in the body. When a person receives a toxoid vaccine, the immune system targets the deactivated toxins and learns how to neutralise them. This teaches the body how to deactivate the toxins and prevent disease in future.

Toxoid vaccines teach the body to combat the toxins produced by the bacteria rather than fight off the bacteria themselves.

Toxoid vaccines often include an adjuvant to make the response stronger.

Common toxoid vaccines are the ones used against tetanus and diphtheria.

Одобряване на ваксините в ЕС

Научете как органите в Европа провеждат изпитвания, за да гарантират, че ваксините са безопасни и ефективни, преди да бъдат одобрени за употреба.

Ползи от ваксинирането

Как ваксините ни предпазват и спират разпространението на болестта? Научете какви са ползите от тях за хората и общността.