Какво ни очаква? Бъдещето на разработването на ваксини

Изследванията в областта на ваксинацията непрекъснато се развиват, а новите технологии се използват, за да се спомогне за намаляване на тежестта на съвкупности от болести или за пълното им премахване от нашите общности. 

Откакто през 1796 г. е разработена първата ваксина, учените търсят нови начини за предпазване на хората от инфекциозни заболявания чрез ваксиниране. Въпреки че някои смъртоносни или силно инвалидизиращи заболявания вече могат да бъдат напълно предотвратени чрез ваксинация, други все още убиват хиляди хора по света всяка година, като например маларията. Поради това научните изследвания и разработването на нови ваксини, наред с достъпа до съществуващите ваксини, продължават да бъдат приоритет за общественото здравеопазване.

Към момента учените използват шест технологии, или платформи, за разработване на ваксини. Някои от най-обещаващите постижения в технологиите за разработка на ваксини включват иРНК и ДНК ваксини. Тези технологии имат потенциала да доведат до пробиви извън сферата на инфекциозните болести, например за превенция или лечение на някои видове рак.
 

иРНК ваксини

Технологията на информационната РНК (иРНК) се разработва и изследва от 60-те години на миналия век. Първите опити с иРНК ваксини изследват възможностите за използването ѝ за превенция на ебола. С пандемията от COVID-19 тези ранни усилия се насочиха към борбата с COVID-19. През 2020 г. в Европа е одобрена за употреба първата иРНК ваксина и тя е срещу COVID-19.  

Технологията с иРНК е тествана и в клинични изпитвания срещу други инфекциозни заболявания като грип, RSV и ZIKA. 

Технологията на иРНК се използва от 70-те години на миналия век за разработване на ваксини срещу някои форми на рак, като меланом и рак на белия дроб, и дори за нови форми на лечение на рак. Технологията даде възможност за пробиви в научните изследвания за предотвратяване на завръщането на агресивни ракови заболявания след хирургична интервенция, както и за обучение на организма да атакува някои видове рак, преди те да имат шанс да се развият. 

ДНК ваксини

ДНК ваксините, известни също като плазмидни ваксини, действат чрез доставяне на къси ДНК секвенции в организма, които съдържат инструкции за произвеждането на антигени от специфичен вирус или бактерия. След като ваксината попадне в организма, нашите клетки използват ДНК секвенцията и започват да произвеждат тези антигени. Това позволява на имунната ни система да се научи да разпознава заболяването и да се бори с него, в случай че бъдем изложени на него. 

Една от потенциалните ползи от този подход е, че реакцията на имунната система може да бъде много по-силна, отколкото при други видове ваксини. ДНК ваксините също така са по-стабилни и по-лесни за производство от иРНК ваксините, тъй като не е необходимо да се съхраняват при температури значително под нулата, което значително би подобрило достъпа до тях. 

Потенциалът на ДНК ваксините е открит за първи път през 80-те години на миналия век. ДНК ваксините все още са в процес на проучване и все още никоя от тях не е одобрена за употреба при хора в ЕС/ЕИП. В целия свят се провеждат клинични изпитвания, за да се проучи тяхната безопасност и ефикасност срещу няколко инфекциозни болести. ДНК ваксини са използвани за първи път при животни през 1993 г., а някои ДНК ваксини са одобрени за употреба при животни в Съединените щати и ЕС/ЕИП. През 2021 г. Индия одобри първата ДНК ваксина за употреба при хора за защита срещу COVID-19. Ваксините срещу ДНК имат потенциала да отключат широк спектър от възможности, които понастоящем не са налични, включително ваксина срещу ХИВ, наред с други заболявания. 

Както при всички ваксини и други лекарства в Европа, преди да бъдат одобрени за употреба при хора е необходимо да се докаже, че ДНК ваксините са безопасни и ефективни. 
 

Нови форми на въвеждане на ваксини 

Въпреки фактът, че ваксините са безопасни, ефективни и икономични, иглите могат да бъдат сплашващи, особено за децата. В областта на новаторските начини за прилагане на ваксини продължават да се провеждат много научни изследвания. Някои от възможностите включват: