Какво ни очаква? Бъдещето на разработването на ваксини
Изследванията в областта на ваксинацията непрекъснато се развиват, а новите технологии се използват, за да се спомогне за намаляване на тежестта на съвкупности от болести или за пълното им премахване от нашите общности.
Откакто през 1796 г. е разработена първата ваксина, учените търсят нови начини за предпазване на хората от инфекциозни заболявания чрез ваксиниране. Въпреки че някои смъртоносни или силно инвалидизиращи заболявания вече могат да бъдат напълно предотвратени чрез ваксинация, други все още убиват хиляди хора по света всяка година, като например маларията. Поради това научните изследвания и разработването на нови ваксини, наред с достъпа до съществуващите ваксини, продължават да бъдат приоритет за общественото здравеопазване.
Към момента учените използват шест технологии, или платформи, за разработване на ваксини. Някои от най-обещаващите постижения в технологиите за разработка на ваксини включват иРНК и ДНК ваксини. Тези технологии имат потенциала да доведат до пробиви извън сферата на инфекциозните болести, например за превенция или лечение на някои видове рак.
иРНК ваксини
Технологията на информационната РНК (иРНК) се разработва и изследва от 60-те години на миналия век. Първите опити с иРНК ваксини изследват възможностите за използването ѝ за превенция на ебола. С пандемията от COVID-19 тези ранни усилия се насочиха към борбата с COVID-19. През 2020 г. в Европа е одобрена за употреба първата иРНК ваксина и тя е срещу COVID-19.
Технологията с иРНК е тествана и в клинични изпитвания срещу други инфекциозни заболявания като грип, RSV и ZIKA.
Технологията на иРНК се използва от 70-те години на миналия век за разработване на ваксини срещу някои форми на рак, като меланом и рак на белия дроб, и дори за нови форми на лечение на рак. Технологията даде възможност за пробиви в научните изследвания за предотвратяване на завръщането на агресивни ракови заболявания след хирургична интервенция, както и за обучение на организма да атакува някои видове рак, преди те да имат шанс да се развият.
ДНК ваксини
ДНК ваксините, известни също като плазмидни ваксини, действат чрез доставяне на къси ДНК секвенции в организма, които съдържат инструкции за произвеждането на антигени от специфичен вирус или бактерия. След като ваксината попадне в организма, нашите клетки използват ДНК секвенцията и започват да произвеждат тези антигени. Това позволява на имунната ни система да се научи да разпознава заболяването и да се бори с него, в случай че бъдем изложени на него.
Една от потенциалните ползи от този подход е, че реакцията на имунната система може да бъде много по-силна, отколкото при други видове ваксини. ДНК ваксините също така са по-стабилни и по-лесни за производство от иРНК ваксините, тъй като не е необходимо да се съхраняват при температури значително под нулата, което значително би подобрило достъпа до тях.
Потенциалът на ДНК ваксините е открит за първи път през 80-те години на миналия век. ДНК ваксините все още са в процес на проучване и все още никоя от тях не е одобрена за употреба при хора в ЕС/ЕИП. В целия свят се провеждат клинични изпитвания, за да се проучи тяхната безопасност и ефикасност срещу няколко инфекциозни болести. ДНК ваксини са използвани за първи път при животни през 1993 г., а някои ДНК ваксини са одобрени за употреба при животни в Съединените щати и ЕС/ЕИП. През 2021 г. Индия одобри първата ДНК ваксина за употреба при хора за защита срещу COVID-19. Ваксините срещу ДНК имат потенциала да отключат широк спектър от възможности, които понастоящем не са налични, включително ваксина срещу ХИВ, наред с други заболявания.
Както при всички ваксини и други лекарства в Европа, преди да бъдат одобрени за употреба при хора е необходимо да се докаже, че ДНК ваксините са безопасни и ефективни.
Нови форми на въвеждане на ваксини
Въпреки фактът, че ваксините са безопасни, ефективни и икономични, иглите могат да бъдат сплашващи, особено за децата. В областта на новаторските начини за прилагане на ваксини продължават да се провеждат много научни изследвания. Някои от възможностите включват:
Пероралните ваксини вече се използват и отдавна се считат за много обещаващи, тъй като са евтини, лесни за прилагане и могат да бъдат изключително ефективни. Перорална ваксина срещу полиомиелит беше пусната през 60-те години на ХХ в. и днес все още се използват перорални ваксини срещу полиомиелит.
При тях обаче има и трудности. Храносмилателната ни система е негостоприемна, стомашните киселини могат да повредят или унищожат компонентите на ваксината и те невинаги се усвояват добре в червата ни.
Понастоящем учените търсят нови начини за защита на съставките на пероралните ваксини и за подобряване на усвояването им чрез обвиване на жизненоважните компоненти в микроскопичен защитен слой. Това би означавало, че ваксината запазва своята ефективност въпреки тежките условия, с които се сблъсква в храносмилателната система.
Спрейовете за нос имат предимството, че не изискват специализирано обучение, което означава, че хората могат да се ваксинират сами бързо и лесно. Носът е пълен с кръвоносни съдове в близост до повърхността и под порестата мембрана, което означава, че това е много ефективен начин за въвеждане на ваксина в организма. Тъй като вирусите и бактериите често проникват в организма през носа, спрейовете за нос имат и предимството да стимулират имунния отговор там, където той е най-необходим.
В ЕС/ЕИП вече са одобрени ваксини с назален спрей срещу грип при деца; те се проучват активно и за други респираторни вируси, като например COVID-19.
Учените проучват също така начините за безболезнено доставяне на ваксини през кожата под въздушна струя с високо налягане или чрез ултразвукови вълни, за да се помогне течната ваксина да навлезе в организма. И двата варианта са показали потенциал, тъй като областта под кожата се счита за идеално място за взаимодействие на много ваксини с имунната система. Въпреки това и тук има препятствия, тъй като кожата не е с еднаква дебелина. Тези методи на доставка също се считат за скъпи в сравнение с традиционните инжекции или назалните спрейове.
Тази технология се състои от десетки или стотици малки игли, които са толкова къси, че пробиват кожата, без да причиняват болка. С тяхна помощ нанесената върху кожата ваксина навлиза в тялото. Въпреки че това може да не означава край на употребата на игли, то би премахнало визуалното възприемане на голяма игла и болката, свързана с традиционните инжекции. Освен това според някои проучвания тази технология би могла да повиши ефикасността.
Доказано е също, че електропорацията има потенциал да замени спринцовките. То действа, като малко количество електричество се прилага за задвижване на ваксината в организма или за временно „отваряне“ на клетките към нея.