How vaccines work
Vaccines work by teaching the immune system how to fight off a disease in case it ever comes into contact with it. This greatly reduces the risk of becoming seriously ill or spreading a disease to others. Vaccines can protect against one or multiple diseases. Sometimes, multiple vaccines may be given at once to protect against several diseases.
Vaccines can protect against either one or multiple diseases. Sometimes, multiple vaccines may be given at once to protect against several diseases.
Most vaccines contain a weakened or an inactivated form of a virus or bacterium, or a small part of it, called an antigen.
When a person gets vaccinated, their immune system recognises the antigen as foreign. This activates immune cells to produce antibodies and create a memory of the virus or bacterium.
Later, if the person comes into contact with the actual virus or bacterium, their immune system will remember it, and then produce the right antibodies and activate the right immune cells quickly, to kill the virus or bacterium. This protects the person from the disease.
In contrast, people who become immune by getting the actual disease can spread it to others and put themselves at risk of serious complications from the disease.
Protection
Different vaccines bring about different levels of protection. The duration of protection varies depending on the disease. Some vaccines can only protect against a disease for a short period and may need booster doses; for others, immunity can last a lifetime.
Vaccination not only protects people who have received a vaccine. It also indirectly protects unvaccinated people in the community, by decreasing the risk of exposure to infection. This is known as community immunity (also called herd immunity).
Components
In addition to one or more antigens, other components can also be added to help keep the vaccine stable and effective. Regulators make sure that all these components are safe.
These components include:
- stabilisers: to keep vaccine components stable;
- adjuvants: these improve the immune response to the vaccine by making the response stronger, faster and more sustained over time – an example of which is aluminium;
- excipients: these are inactive ingredients, like water, or sodium chloride (salt), as well as preservatives or stabilisers that help the vaccine remain unchanged during storage, keeping it active.
In some vaccines, there may also be trace amounts of other substances used in the manufacturing process, such as ovalbumin (a protein found in eggs) or neomycin (an antibiotic). If these substances might cause a reaction in sensitive or allergic individuals, their presence is declared in the information given to healthcare workers and patients.
Видове ваксини
иРНК ваксините съдържат молекула, наречена информационна рибонуклеинова киселина (иРНК), която инструктира клетките как да се борят с дадено заболяване.
След като иРНК във ваксината навлезе в нашите клетки, тя дава инструкции за създаване на безвреден протеин, който съвпада с част от вируса, срещу който ваксината осигурява защита.
Тъй като иРНК ваксините дават инструкции за генериране само на малка част от вируса, те не могат да причинят заболяване.
След като клетките започнат да произвеждат протеина, нашата имунна система го разпознава като чужд, активира имунните клетки и създава антитела. Този процес обучава имунната система да се бори с вирусите, които съдържат този протеин, което означава, че ако организмът влезе в контакт с истинския вирус, това засилва способността му да се бори срещу инфекцията.
Ваксините с вирусен вектор съдържат безвреден вирус, който доставя малка част от генетичния код на вируса, причиняващ заболяване, в клетките. Въпреки че този код не може да причини заболяване, той може да предизвика имунен отговор, като обучава организма как да се бори с болестта.
Ваксините с вирусен вектор могат да предизвикат силен имунен отговор, което означава, че те са способни да осигурят високо ниво на защита срещу инфекция или тежко заболяване.
Инактивираните ваксини съдържат вируси, които са били инактивирани (умъртвени) в лаборатория с помощта на топлина или химикали.
Инактивираните вируси не могат да се размножават самостоятелно или да причинят заболяване, но все пак могат да предизвикват имунен отговор в организма. Когато дадено лице получи инактивирана ваксина, неговата имунна система идентифицира неактивните вируси като чужди. Така организмът се обучава да произвежда антитела, за да се бори с вирусите.
Живите атенюирани ваксини съдържат живи вируси или бактерии, които са били отслабени чрез промяна на тяхната ДНК или чрез подбор на най-слабите вируси или бактерии, които да бъдат включени във ваксината.
Отслабените вируси и бактерии в живи атенюирани ваксини не могат да причинят заболяване, но все пак могат да предизвикат имунен отговор в организма. Когато дадено лице получи жива атенюирана ваксина, имунната система разпознава отслабените бактерии или вируси като чужди. Така организмът се обучава да произвежда антитела, за да се бори с бактериите или вирусите.
Живите атенюирани ваксини предизвикват силен имунен отговор, който може да продължи дълго време. Това означава, че може да са необходими по-малко дози, отколкото за други видове ваксини.
Най-често срещаните живи атенюирани ваксини са ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) и ваксината срещу варицела.
Първата създадена ваксина е била жива атенюирана ваксина. Това е ваксина срещу едра шарка, разработена през 1798 г. Технологията на живите атенюирани ваксини се използва и днес в съвременните ваксини, като тези срещу морбили, варицела и жълта треска.
Токсоидните ваксини съдържат токсини, които са били инактивирани и поради това вече не са токсични.
Токсините са химикали, които са произведени от бактерии и които могат да причинят някои болести, например тетанус и дифтерия.
Токсоидите се произвеждат в лаборатория чрез дезактивиране на токсините, причиняващи заболявания, с помощта на химикали или топлина.
Инактивираните токсини в токсоидните ваксини не могат да причинят заболяване, но все пак могат да предизвикат имунен отговор в организма. Когато дадено лице получи токсоидна ваксина, имунната система се насочва към дезактивираните токсини и разбира как да ги неутрализира. Това учи организма как да дезактивира токсините и да предотвратява болести в бъдеще.
Токсоидните ваксини учат организма да се бори с токсините, произвеждани от бактериите, вместо да се бори със самите бактерии.
Токсоидните ваксини често включват адювант за засилване на отговора.
Често срещаните токсоидни ваксини са ваксините, които се използват срещу тетанус и дифтерия.
Одобряване на ваксините в ЕС
Научете как органите в Европа провеждат изпитвания, за да гарантират, че ваксините са безопасни и ефективни, преди да бъдат одобрени за употреба.
Ползи от ваксинирането
Как ваксините ни предпазват и спират разпространението на болестта? Научете какви са ползите от тях за хората и общността.
COVID-19 medicines
European Medicines Agency - Safety of COVID-19 vaccines