Как действат ваксините
Ваксините действат, като обучават имунната система как да се бори с дадено заболяване, в случай че някога влезе в контакт с него. Това значително намалява риска от тежко разболяване или разпространение на болестта сред други хора. Ваксините могат да предпазват от една или повече болести. Понякога няколко ваксини могат да се прилагат наведнъж, за защита от няколко заболявания.
Ваксините могат да предпазват или от една, или от множество болести. Понякога няколко ваксини могат да се прилагат наведнъж, за защита от няколко заболявания.
Повечето ваксини съдържат отслабен или инактивиран щам на вирус или бактерия, или малка част от тях, наречена антиген.
Когато човек се ваксинира, имунната му система разпознава антигена като чужд. Това активира имунните клетки да произвеждат антитела и да създадат памет за вируса или бактерията.
По-късно, ако лицето влезе в контакт с действителния вирус или бактерия, имунната му система ще си спомня за него и съответно ще произведе необходимите антитела, което бързо ще активира правилните имунни клетки, за да убие вируса или бактерията. Това помага за защита срещу заболяването.
За разлика от ваксинираните, хората, които придобиват имунитет чрез заразяване с действителното заболяване, могат да го разпространят сред други хора и да се изложат на риск от сериозни усложнения от болестта.
Защита
Различните ваксини предизвикват различни нива на защита. Продължителността на защитата варира в зависимост от заболяването. Някои ваксини могат да предпазват от заболяване само за кратък период от време и може да са необходими бустерни дози; при други имунитетът може да бъде за цял живот.
Ваксинацията предпазва не само хората, които са ваксинирани. Тя също така косвено предпазва неваксинираните хора в общността, като намалява риска от излагане на инфекция. Това се нарича „колективен имунитет“ (също „стаден имунитет“).
Компоненти
В допълнение към един или повече антигени могат да бъдат добавени и други компоненти, които да помогнат за поддържане на стабилността и ефективността на ваксината. Регулаторните органи гарантират, че всички тези съставки са безопасни.
Съставките включват:
- стабилизатори: поддържат стабилността на компонентите на ваксината;
- адюванти: подобряват имунната реакция към ваксината чрез усилване, ускоряване и поддържане на реакцията за по-дълго време — пример за това е алуминият;
- помощни вещества: това са неактивни съставки, като вода или натриев хлорид (сол), както и консерванти или стабилизатори, които помагат на ваксината да остане непроменена по време на съхранение, като я запазват активна.
При някои видове ваксини е възможно също наличието на незначителни количества от други вещества, използвани в производствения процес, например яйчен албумин (протеин в яйцата) или неомицин (вид антибиотик). Ако тези вещества могат да причинят реакция при чувствителни или алергични лица, тяхното наличие се декларира в информацията за здравните работници и пациентите.
Видове ваксини
иРНК ваксините съдържат молекула, наречена информационна рибонуклеинова киселина (иРНК), която инструктира клетките как да се борят с дадено заболяване.
След като иРНК във ваксината навлезе в нашите клетки, тя дава инструкции за създаване на безвреден протеин, който съвпада с част от вируса, срещу който ваксината осигурява защита.
Тъй като иРНК ваксините дават инструкции за генериране само на малка част от вируса, те не могат да причинят заболяване.
След като клетките започнат да произвеждат протеина, нашата имунна система го разпознава като чужд, активира имунните клетки и създава антитела. Този процес обучава имунната система да се бори с вирусите, които съдържат този протеин, което означава, че ако организмът влезе в контакт с истинския вирус, това засилва способността му да се бори срещу инфекцията.
Ваксините с вирусен вектор съдържат безвреден вирус, който доставя малка част от генетичния код на вируса, причиняващ заболяване, в клетките. Въпреки че този код не може да причини заболяване, той може да предизвика имунен отговор, като обучава организма как да се бори с болестта.
Ваксините с вирусен вектор могат да предизвикат силен имунен отговор, което означава, че те са способни да осигурят високо ниво на защита срещу инфекция или тежко заболяване.
Инактивираните ваксини съдържат вируси, които са били инактивирани (умъртвени) в лаборатория с помощта на топлина или химикали.
Инактивираните вируси не могат да се размножават самостоятелно или да причинят заболяване, но все пак могат да предизвикват имунен отговор в организма. Когато дадено лице получи инактивирана ваксина, неговата имунна система идентифицира неактивните вируси като чужди. Така организмът се обучава да произвежда антитела, за да се бори с вирусите.
Живите атенюирани ваксини съдържат живи вируси или бактерии, които са били отслабени чрез промяна на тяхната ДНК или чрез подбор на най-слабите вируси или бактерии, които да бъдат включени във ваксината.
Отслабените вируси и бактерии в живи атенюирани ваксини не могат да причинят заболяване, но все пак могат да предизвикат имунен отговор в организма. Когато дадено лице получи жива атенюирана ваксина, имунната система разпознава отслабените бактерии или вируси като чужди. Така организмът се обучава да произвежда антитела, за да се бори с бактериите или вирусите.
Живите атенюирани ваксини предизвикват силен имунен отговор, който може да продължи дълго време. Това означава, че може да са необходими по-малко дози, отколкото за други видове ваксини.
Най-често срещаните живи атенюирани ваксини са ваксината срещу морбили, паротит и рубеола (MMR) и ваксината срещу варицела.
Първата създадена ваксина е била жива атенюирана ваксина. Това е ваксина срещу едра шарка, разработена през 1798 г. Технологията на живите атенюирани ваксини се използва и днес в съвременните ваксини, като тези срещу морбили, варицела и жълта треска.
Токсоидните ваксини съдържат токсини, които са били инактивирани и поради това вече не са токсични.
Токсините са химикали, които са произведени от бактерии и които могат да причинят някои болести, например тетанус и дифтерия.
Токсоидите се произвеждат в лаборатория чрез дезактивиране на токсините, причиняващи заболявания, с помощта на химикали или топлина.
Инактивираните токсини в токсоидните ваксини не могат да причинят заболяване, но все пак могат да предизвикат имунен отговор в организма. Когато дадено лице получи токсоидна ваксина, имунната система се насочва към дезактивираните токсини и разбира как да ги неутрализира. Това учи организма как да дезактивира токсините и да предотвратява болести в бъдеще.
Токсоидните ваксини учат организма да се бори с токсините, произвеждани от бактериите, вместо да се бори със самите бактерии.
Токсоидните ваксини често включват адювант за засилване на отговора.
Често срещаните токсоидни ваксини са ваксините, които се използват срещу тетанус и дифтерия.
Одобряване на ваксините в ЕС
Научете как органите в Европа провеждат изпитвания, за да гарантират, че ваксините са безопасни и ефективни, преди да бъдат одобрени за употреба.
Ползи от ваксинирането
Как ваксините ни предпазват и спират разпространението на болестта? Научете какви са ползите от тях за хората и общността.
COVID-19 medicines
European Medicines Agency - Safety of COVID-19 vaccines